Джон Дън заспа. И сън света превзе.
Заспаха под, стени, легло, жалузи,
Заспаха маса, гардероб, резе,
килим, бюфет, халати, вази, блузи.
Не плача аз, Джон Дън, а плачеш ти,
и спят дървета, сгради и огради.
Докато сняг над твоя дом лети.
Джон Дън(1572 г. - 1631 г.) е английски поет и англикански проповедник. Творбите му, забележителни с реалистичния и чувствения си стил, включват сонети, любовна поезия, религиозни стихотворения,преводи от латински, епиграми, елегии, песни, сатири.Творбите на Дън са остроумни, използвайки парадокси, игри на думи и фини, но забележителни аналогии. Неговите произведения често са иронични и цинични, особено по отношение на любовта и човешките мотиви. Чести предмети на произведенията му са любовта, смъртта и религията.
Ела, любов, че грохнах от съблазън,
не смажа ли мускета, ще съм смазан.
Когато враг врага си дебне, той
се уморява да стърчи без бой.
Свали тоз пояс - бляскав млечен път,
обгърнал тяло с дваж по-бяла плът.
Дай диадемата ти сам да снема -
корона от коси, пък с диадема!
Обувките хвърли, ела насам
и влез в леглото, в нощния ни храм.
Дай на ръцете ми сертификат
да бродят над, под, във, отпред, отзад.
О, мой нов свят, о, девствена обител,
о, кралство на един-единствен жител,
о, скъпа, златна мина, таен град,
пред теб щастлив съм, в теб ще съм богат,
свободен ще съм вътре и призван
да подпечатвам всичко свое с длан.
В жената неграмотните лаици
ще видят само пищните корици,
но тази книга пред избраници
сама на забранените си страници
ще се разтвори. Вече съм избран,
така че покажи ми се без свян
като на акушерка. Тук бельото
не е престиж, а пречка за окото.
Виж, няма страшно, гол съм отведнъж,
пък ти дори ще си покрита с мъж.
От ДЖОН ДЪН
